В синьото чисто небе гледам,
където се чува звукът на твоите стъпки.
Пълен със светлина вятър ме блъсна в гърба.
Помня - тогава се срещнах с теб.
Имахме свои мечти.
Стремяхме се към бъдещето.
Да достигнем всичките цели в живота сме длъжни.
Аз винаги се опирах на твоето рамо.
Твоят смях може да излекува болката и тъгата, по-добре от всеки.
Трябва всичко да забравя.
Как да стигна по-близо до теб.
Стигнах небето,
опирайки се на любовта към теб,която храня в сърцето си.
Зная,че в душата се роди неудържима сила,
тя стана крила,които ме носят.
И аз сега сама себе си мога да бъда.
Това,което с тебе изпитах,
не остана в миналото,а в паметта ми.
Отново не заспивам.
Този странен дъжд започна неочаквано.
Може под него своята болка да забравя.
Искам да имам възможност да се приближа към твоя свят.
Този свят,в който ти живееш и този,който виждам аз.
Те са пълни противоположности.
Няма да позволя да се превърна в любима стара вещ в шкафа.
Стремително в света номера прост зърнах.
В крайна сметка нищо просто в живота няма.
Само сърцето в гърдите яростно бие.
Това е съвсем нормално.
За мен не е важно,че хората не ме намират в сърцата си.
Това,което би им напомнило за мен
е небето над покрива,където през цялото време гледаш ти.
Искам ти винаги да бъдеш до мен.
Искам да разбера тези чувства,които живеят в гърдите ми.
В дните,когато не сме заедно ми е самотно.
Искам да разбера твоите чувства.
Протягам рака и те докосвам,толкова си близо.
Но да направиш тази стъпка отново не са ти достатъчни силите.
Затварям си очите и искам отново от болка да плача.
Викам теб отново,
викам теб отново.
Сега имаме истински приятели.
Така ще остане винаги.
Какво ще ни донесе новият ден?
Напред с надежда вървим.
В небето ще полетим като птици.
Предстоят ни различни пътища.
Дойде време да се сбогуваме.
Но отново ще се срещнем.
Вярвам,че при вас всичко ще бъде добре.
Всички вие сте ми скъпи.
Дойде време да се сбогуваме.
Но отново ще се срещнем.
Но отново ще се срещнем.
Надявам се да ти е харесало!
