НАЧАЛОТО
Петият столичен клуб е Славия. През 1913 година Славия се появява на бял свят след сливането на спортен клуб “Ботев” и гимнастическо дружество “Развитие”. Формата на този клуб е бели фланелки и гащета с черни чорапи. За кръстник на клуба се счита Георги Григоров-Фурланата. Славия е основан на 10 април 1913 година на игрището на гимнастическия клуб до сиропиталището “Всех скорбящих радост”, на полето край Руски паметник, както пише Протокол 1 от Първата протоколна книга на клуба, открита и купена от Славия през лятото на 2008 година. Ето какво пише в книгата “Хрониките на Славия” с автор Николай Кръстев за началото на “белия” клуб: “Пропити от съзнанието, че съединението прави силата, управителните тела на “Развитие” и “Ботев” решиха да се слеят под ново име Славия – символ на сближение и сговор, на мощ чрез съединение на силите, тъй чужд в живота на славянските народи! На 10 април 1913 година в едно скромно, но мило тържество, се извърши учредяването на спортен клуб Славия, тимът на която още при първата си среща с “Футбол клуб” (б.р. – Савата) победи!” За първи председател на клуба е избран Димитър Благоев-Пальо, който е имал водеща роля в “Ботев”. Тя се дължи на факта, че е бил горд собственик на кожената футболна топка на клуба, закупена с пари на сестра му Стела. По-късно Пальо и друг от основните инициатори при основаването на Славия – Владимир Йерусалимов, загиват на фронта по време на Първата световна война.
ЦАРСКАТА КУПА ОТ 1943 ГОДИНА
Славия и “Левски” вече са определени като вечни съперници. Развръзката на сезон 1942/43 идва през октомври, когато двата стари противника се срещат на финалите за държавното първенство и Царската купа. На 10 и 17 октомври 1943 година при незапомнен интерес на стадион “Юнак”, 12 хиляди зрители на първия и 15 хиляди зрители на втория мач, Славия взима две победи с по 1:0. В първия мач попадението бележи Манол Николов-Мънето. “И до днес си спомням как в 22-ата минута съдията прекъсна играта и оркестърът засвири славянския траурен химн “Кол славен” в памет на починалия Цар Борис ІІІ. Заради това и двата отбора играха с траурни ленти на ръцете. “Левски” играеше с традиционните си за това време екипи – раирани фланелки в червено и жълто и черни гащета”, разказва известният славист Георги Кръстев-Геш. Веднага след мача се разнася химна на Славия, а адютантът на Цар Борис – генерал Сапунджиев връчва Царската купа на славистите. Царската купа остава завинаги притежание за Славия като неин последен носител. Мачовете между Славия и “Левски” са последните издания на вечното дерби в българския футбол до 1944 година.
това е малка част от историята на един наистина ВЕЛИК отбор !!!
